„МАЛКАТА КЪЩА” („МАЛЕНЬКИЙ ДОМИК”)
Валери Нисимов Петров (1920-2014 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Ирина Тишина
Валери Петров
МАЛКАТА КЪЩА
Къде изчезна, малка къщо,
със барелефа над вратата си?
Едно чудовище могъщо
разчиства твоите остатъци.
Балкончето в бръшлян го няма,
под него няма я и фурната,
на тяхно място в грозна яма
оградката стърчи, катурната.
За два-три дена те погълна,
не ти прости духът на времето,
а през годините бе пълна
и с радостта им, и със бремето.
Какво от тебе ще остане?
Фасадката ти само, ако е
успяла смътно да се хване
на снимка във албумче някое.
Сега един квадрат открит си,
разделящ две кооперации,
във който пърхат леки птици
и тягостни асоциации,
като например тази първа,
че временни неща изграждаме
и че не много ни отърва
да мислим за какво се раждаме.
Валери Петров
МАЛЕНЬКИЙ ДОМИК (перевод с болгарского языка на русский язык: Ирина Тишина)
Куда исчез ты, малый домик, –
Со старым барельефом – дверь? –
Его железною ладонью
Сметает прочь железный зверь.
Где был балкон, плющом овитый,
И печь под ним, как изваянье,
Вся покорёжена, разбита,
Торчит оградка в страшной яме.
Ты разделял людскую радость,
Печалью был обременён…
За два-три дня – какая малость! –
Тебя разрушил дух времён!
Что ты оставил нам, помимо
Покуда уцелевших стен? –
В чужом альбоме смутный снимок,
Свою полуденную тень?
Две новые многоэтажки
Над прожитым тобой нависли…
Меж стен твоих порхают пташки
И бродят тягостные мысли
О том, увы, что непременно
Всё, нами созданное, бренно,
Что дух не устремляем ввысь –
Мы редко ищем жизни смысл.